Как се избира патриарх на Българската православна църква
От 24 февруари 2013 г. , Патриарх Български и Митрополит Софийски. Негово Светейшество издъхна в 22.22 часа на 13 март в реанимацията на Военномедицинска академия, където бе признат с белодробно заболяване преди повече от четири месеца.
Минути след среднощ Белоградчишкият свещеник Поликарп, който беше викарий на патриарх Неофит, разгласи пред публицисти, че през днешния ден ще се състои съвещание на Светия синод във връзка кончината на главата на Българската православна черква. На него ще се съберат всички митрополити, като сега няма определен единствено началник на Сливенска епархия.
Българската православна черква има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
Устройството и ръководството на епархиите се дефинират с Устав, утвърден на епархийски събор и одобрен от Светия Синод.
Законодателната власт в БПЦ се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от определени клирици и миряни.
Новият Устав е признат от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 година
Кандидат за патриарх и Софийски митрополит би трябвало да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 година , да е управлявал епархия като митрополит най-малко 5 години и да се отличава с верни мисли върху православната религия и с тъкмо съблюдаване на църковния ред.
Българският патриарх се избира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от: архиереите - всички митрополити и епископи; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит; по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
След гибел на патриарха Светият Синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение член на понижения му състав. Постът се заема за една година на ротационен принцип .
Който и да е на този пост управлява делата на БПЦ до избирането на наместник-председател, което би трябвало да стане в 7-дневен период от гибелта на патриарха . Избраният наместник-председател дружно със Светия Синод прави нужното за провеждането на избор на нов патриарх, което би трябвало да стане най-късно до четири месеца .
След гибелта на патриарх Кирил през 1971 година ловчанският митрополит Максим е определен за наместник-председател, а по-късно и за глава на Българската православна черква. След неговата гибел през 2012 година изборът за наместник-председател падна върху Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.
Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в избран неделен ден епархийските гласоподаватели. При кворум от две трети от листата на епархийските гласоподаватели под председателството на митрополита или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, с скрито гласоподаване и болшинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които дават отговор на условията - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат приблизително обучение и без присъди.
Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода. Той разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и междинните духовни учебни заведения да изберат по един представител, също по този начин разпорежда всеки епархийски митрополит да дефинира и двама представители на епархийските си манастири - един духовник и една монахиня. Всички те вземат участие в Патриаршеския изборен църковен събор.
Светият Синод заседава минимум седем дни преди избрания ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с скрито гласуване и болшинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити - претенденти за патриаршеския трон, които дават отговор на условията. Когато един или двама митрополити получат нужното болшинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с болшинство две трети от членовете на Синода.
Когато двама митрополити получат по еднакъв брой гласове , гласоподаването се повтаря единствено за двамата, до момента в който един от тях получи болшинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
Изборът се вписва ревю в кондиката на Светия Синод.
Изборът на партиарх става на Патриаршеския изборен църковен събор, призован от Синода в Синодалната палата в избрания неделен ден. След инспекция за редовността на изборните писма на определените и избрани членове на Патриаршеския изборен църковен събор и при положение, че участват минимум три четвърти от всички членове на изборния събор, наместник-председателят на Синода след молитва към Бога открива Патриаршеския изборен църковен събор.
Наместник-председателят приканва Събора да избере с очевидно гласоподаване двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, на което той е ръководител.
Членовете на бюрото се избират с болшинство повече от половината от присъстващите. Когато не участват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отсрочва с един час, след което Патриаршеският изборен църковен събор се открива, в случай че участват повече от половината от всички членове на Събора. Когато не се събере този кворум, се насрочва изборът за идващия неделен ден.
След разкриване на съвещанието наместник-председателят афишира имената на тримата претенденти за патриаршеския трон и приканва членовете на Патриаршеския изборен църковен събор да изберат с скрито гласоподаване един от тримата.
Гласоподават всички членове на изборния събор. Кандидатът, получил минимум 2/3 от гласовете на гласоподавателите , се афишира от наместник-председателя на Синода за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от претендентите не получи болшинство, изборът се повтаря, като в него вземат участие двамата, получили най-вече гласове.
За определен се афишира този, който е получил множеството гласове.
При равни гласове гласуването се повтаря.
За осъществения избор се сформира акт, който се вписва в кондиката на Синода и се подписва от изборното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския изборен църковен събор.
Минути след среднощ Белоградчишкият свещеник Поликарп, който беше викарий на патриарх Неофит, разгласи пред публицисти, че през днешния ден ще се състои съвещание на Светия синод във връзка кончината на главата на Българската православна черква. На него ще се съберат всички митрополити, като сега няма определен единствено началник на Сливенска епархия.
Българската православна черква има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
Устройството и ръководството на епархиите се дефинират с Устав, утвърден на епархийски събор и одобрен от Светия Синод.
Законодателната власт в БПЦ се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от определени клирици и миряни.
Новият Устав е признат от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 година
Кандидат за патриарх и Софийски митрополит би трябвало да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 година , да е управлявал епархия като митрополит най-малко 5 години и да се отличава с верни мисли върху православната религия и с тъкмо съблюдаване на църковния ред.
Българският патриарх се избира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от: архиереите - всички митрополити и епископи; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит; по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
След гибел на патриарха Светият Синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение член на понижения му състав. Постът се заема за една година на ротационен принцип .
Който и да е на този пост управлява делата на БПЦ до избирането на наместник-председател, което би трябвало да стане в 7-дневен период от гибелта на патриарха . Избраният наместник-председател дружно със Светия Синод прави нужното за провеждането на избор на нов патриарх, което би трябвало да стане най-късно до четири месеца .
След гибелта на патриарх Кирил през 1971 година ловчанският митрополит Максим е определен за наместник-председател, а по-късно и за глава на Българската православна черква. След неговата гибел през 2012 година изборът за наместник-председател падна върху Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.
Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в избран неделен ден епархийските гласоподаватели. При кворум от две трети от листата на епархийските гласоподаватели под председателството на митрополита или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, с скрито гласоподаване и болшинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които дават отговор на условията - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат приблизително обучение и без присъди.
Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода. Той разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и междинните духовни учебни заведения да изберат по един представител, също по този начин разпорежда всеки епархийски митрополит да дефинира и двама представители на епархийските си манастири - един духовник и една монахиня. Всички те вземат участие в Патриаршеския изборен църковен събор.
Светият Синод заседава минимум седем дни преди избрания ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с скрито гласуване и болшинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити - претенденти за патриаршеския трон, които дават отговор на условията. Когато един или двама митрополити получат нужното болшинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с болшинство две трети от членовете на Синода.
Когато двама митрополити получат по еднакъв брой гласове , гласоподаването се повтаря единствено за двамата, до момента в който един от тях получи болшинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
Изборът се вписва ревю в кондиката на Светия Синод.
Изборът на партиарх става на Патриаршеския изборен църковен събор, призован от Синода в Синодалната палата в избрания неделен ден. След инспекция за редовността на изборните писма на определените и избрани членове на Патриаршеския изборен църковен събор и при положение, че участват минимум три четвърти от всички членове на изборния събор, наместник-председателят на Синода след молитва към Бога открива Патриаршеския изборен църковен събор.
Наместник-председателят приканва Събора да избере с очевидно гласоподаване двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, на което той е ръководител.
Членовете на бюрото се избират с болшинство повече от половината от присъстващите. Когато не участват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отсрочва с един час, след което Патриаршеският изборен църковен събор се открива, в случай че участват повече от половината от всички членове на Събора. Когато не се събере този кворум, се насрочва изборът за идващия неделен ден.
След разкриване на съвещанието наместник-председателят афишира имената на тримата претенденти за патриаршеския трон и приканва членовете на Патриаршеския изборен църковен събор да изберат с скрито гласоподаване един от тримата.
Гласоподават всички членове на изборния събор. Кандидатът, получил минимум 2/3 от гласовете на гласоподавателите , се афишира от наместник-председателя на Синода за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от претендентите не получи болшинство, изборът се повтаря, като в него вземат участие двамата, получили най-вече гласове.
За определен се афишира този, който е получил множеството гласове.
При равни гласове гласуването се повтаря.
За осъществения избор се сформира акт, който се вписва в кондиката на Синода и се подписва от изборното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския изборен църковен събор.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ